Макар и извън парламента, злобата му е неизчерпаема – хвърля обвинения, кълне като влашка ромка и заклеймява всеки, който не споделя неговите виждания
Кольо, самопровъзгласил се за спасител на нацията, вярва, че е божествена фигура, призвана да ръководи всички. Макар и извън парламента, злобата му е неизчерпаема – хвърля обвинения, кълне като влашка ромка и заклеймява всеки, който не споделя неговите виждания.
В парламента се движел като цар на интригите, а словесните му излияния били сравними с водопад – неспирни, шумни и често потапящи всички в неудобство. Но времената се менят. Кольо вече не е политик. И вместо в пленарната зала, дните му преминават на дивана вкъщи – с чехли, дистанционно и… един неизчерпаем запас от злоба.
Домашният кабинет на интригата
Колю днес има нова трибуна – хола си. Там, седи на дивана в компанията на купчина стари вестници и преносим вентилатор (по разбираеми причини). Той смята, че истинската политика не се случва на заседания, а във „Фейсбук“ групи и телефонни разговори с верните му съюзници. Разбира се, те са останали малко – няколко стари приятели, кои..