България

Надявам се Богомил Бонев и Бойко Борисов да отговарят на Иван Костов за лъжите му в предаването на Лора Крумова по Нова телевизия.
Командира бил започнал битката с организираната престъпност, хвали се той. Дали?!
Из архивите:
Методи Андреев: “СИК и ВИС финансираха СДС”.
“Капитал”: “Кръгът “Олимп” е свързан със СИК… Фирма на Славчо Христов и Малкия Маргин правила рекламната кампания на пловдивския кмет.”
“Капитал”: “Хора от структурите на СИК са били съдружници на бизнесмена Славчо Христов. Неговото име нашумя напоследък покрай покупката на “Златни пясъци”, влизането в надзорния съвет на БРИБанк и обявената веднага след това сделка за закупуване на фалиралата Стопанска банка. Шеметният възход на фирмите, в които участва шефът на столичния ресторант “Олимп”, още преди месец даде повод да се заговори за появата на нова икономическа групировка, свързана с властта. Преди две седмици стана извест..

В момента и двете телевизии излъчват умопомрачителни интервюта с ппдб. Няма срамна работа. Освен тази на К.П. , който пак заяви, че е много против Пеевски и няма да работи с него.
Мартин Карбовски

Седем години сред като фирма на един от най-големите длъжници на НАП Николай Галчев беше избрана да ремонтира Националния дворец на културата за цели 16,5 млн. лв. по повод европредседателството, величествената сграда буквално се руши отвътре заради калпави строителни дейности. За това алармираха наши източници от Министерството на културата. По думите им, освен безбожно скъп, ремонтът най-вероятно бил извършен през куп за грош и така всеки път, когато там предстоял голям концерт или международен форум, държавата на ново трябвало да излива един кош с пари за “ремонт на ремонта”.
“Нито е хубаво, нито е готово. НДК никога не е бил в по-окаяно състояние отвътре. Калпави ВиК връзки, инсталация, която гърми и мига като дискотека, а за капак ръководството трябва да наема външни изпълнители да замазват гафовете на Галчев”, изплака служителка от Националния дворец, която е потресена при какви условия й се налага да работи.

Припомняме, че през 2017 г. ремонтът на НДК б..

Резултатите от току-що приключилия конкурс за нотариуси, са поредното доказателство, че съдебната система се превръща в семейна система.
Не може да не направи впечатление, че голяма част от получилите високи оценки, носят известни фамилии и са наследници на видни нотариуси и магистрати, а интересът към свободните места в престижната професия е огромен. Допуснатите до конкурса кандидати, са 524. Всички те се борят за едва 52 места, пръснати из цялата страна. На писмен изпит се явяват 419 души и от тях се класират едва 72-ма за устния.
Шеф на конкурсната комисия е Валентина Шишман, която е директор на „Човешки ресурси” в правосъдното министерство, разкриват запознати с процедурата. Както обясняват подчинени на госпожата, тя коли и беси из министерството. Валентина Шишман е украинка, а съпругът й е руснак с украинско гражданство. „Семейството, казват запознати, са върли привърженици на Путин и дори не се опитват да скрият този факт, включително и в коментари за войната, която..

Само ден, преди ВСС, чийто мандат отдавна е изтекъл, да реши, че може да се захване с избора на главен прокурор, синът на Цветинка Пашкунова – Николай, е назначен за началник на кабинета на министъра в правосъдното министерство. Вероятно е случайно съвпадение, но майката на младия юрист, е член на ВСС и говорител на съдийската колегия. Тя е от твърдото мнозинство, гласували, че изборът на нов главен прокурор може да започне, въпреки съмненията на юридическата общност в страната заради изтеклия мандат на ВСС.
Николай Пашкунов заема поста, след като предшественичката му Михаела Мечкунова стана служебен зам.-министър на правосъдието. Тя е бакалавър по философия от ЮЗУ „Неофит Рилски“ от 2011 г. и магистър по право от същия университет от 2013 г.
В биографията на Николай Пашкунов, публикувана на страницата на министерството, е посочено, че е бакалавър по право в Хагски университет по приложни науки, магистър по философия в Кеймбридж и има диплома по право и от университе..

Всеобщото познание на обществото за скални манастири и църкви, най-често се изчерпва с Аладжа манастир, Ивановската обител и Алботин. В последно време все по-често се разкриват от експерти или търсачи на древни паметници и други скални манастири и храмове, които не са никак малко в България.
Едно от тези малко познати места е близо до село Рояк в община Дългопол на около 45 километра югозападно от Варна и на 330 километра от София. Скалният манастир е отдалечен на 2 километра от селото в местност, наречена Дженевиз или Генуезката канара на ръба на Рояшкото плато. Комплексът е трудно достъпен, но много впечатляващ.

Според изследователите скалната обител първоначално е изпълнявала ролята на тракийско светилище от III – V век. По-късно през Средновековието се превръща в християнска монашеска обител. В преддверието на манастирската църква и днес могат да се видят надписи, които разказват за основаването на манастира. В тези надписи се споменават имената на двама българските владетели &nda..

В България има много мислещи и свестни родолюбци. Общата картина е печална, но не окончателна. Всеки, който обича България, се бори по своему. Много от нас правят и грешки, заблуждават се, но така или иначе вървим в една посока – спасението на Родината ни. Някои са обвързани политически, други нямат достатъчно информация какво се случва. Други пък са наивни и добри или обратното – цинични и озлобени.
Проблемът е, че трудно можем да се обединим. Често личната неприязън също е пречка. А, и егото, разбира се. Винаги съм казвала, че България е страната на хилядата войводи.
Липсата на базова информация води до заблуди. Както се заблуждавах и аз преди три години. Нещата са много по-ужасяващи от това, което обикновения човек извън политиката предполага. И това налага противодействие.
Ние няма да правим революция. По елементарната причина, че не можем. Няма достатъчно осъзнати жертвоготовни млади мъже за това. А колкото и да са осъзнати и жертвоготовни, старци революция не могат да направят. О..

Не обичам пропагандата силово и авансово да ми натрапва какво да харесвам, особено когато става дума за изкуство.
Ако държавата, бизнесът и медиите полагаха толкова грижи за цялото българско кино, а не само за филма “Гунди”, вероятно седмото изкуство у нас щеше да претърпи ренесанс, като във времената на Рангел Вълчанов, Людмил Кирков, Людмил Стайков, Георги Дюлгеров, Методи Андонов.
Скандирания на футболни агитки, прожектирани трибагреници и умиляващо пеене на химна от невръстни дечица не ми е представата за кинопремиера. Нито пък тоалетите, позите и селфитата на пишман-хайлайфа да са по-коментирани от самия филм.
“Настръхнах”, казват футболисти, попитани дали им е харесало.
Аз пък настръхнах от този кич.
Това е друг жанр, с извинение, отвъд естетиката. Може да е сюжет за гоблен, но не и художествен контекст. Да не бъркаме творческия акт със запалянковщината.
Мнението ми е крайно субективно, не задължавам с него никого. Знам и че не е особено популярно сред умело инспирираната еуфория..

„Българското общество преминава през тежка духовна и институционална криза”.
Тези думи са част от специално обръщение на Светия Синод, в което се призовава за „усърдна молитва” преди поредните парламентарни избори. Има ли всъщност пресечна точка между религията и политиката и как човекът би могъл да се пребори със собствената си греховност? Тивериополския епископ Тихон отговори на тези въпроси пред NOVA NEWS.
“Навремето един лекар ме попита – „След като е ясно, че медицински човекът не може да съществува без вода, храна и въздух, може ли човекът като същество да съществува без религия?” Казах: „Ако не искате да има морал в това общество, може и без религия”, сподели Тихон.
Тивериополският епископ е един от хората, за които вярата е всичко. Посветил по-голямата част от съзнателния си живот на Бог, той по-скоро приветства призива на Светия Синод за „усърдна молитва” преди изборите.
“Хубаво е това, че Светият синод се е сетил, че..

В моята младост имаше социалистически опити, разбира се нелепи, да се доближат темелите на партията до младежта. Защото младежта е неконтролируема. Винаги във всеки строй. Възрастните им родители бяха (пък и днес са) лесна плячка. Ще ги натиснат от службата, ще ги изселят в Странджа. Ще ги нахокат и готово. Дори по-често се минаваше само със заплахи. Хората бяха умни и разбираха. Но децата им бяха друга работа.
По-умните функционери бяха разбрали, че с тъпи петдесетарски лозунги повече няма как да минат и се започна така нареченото опресняване на пропагандата. Сигурно в архивите на държавна сигурност този процес си има име. Аз това име не го знам затова ще го наричам „фуражкаджийски рок“. По телевизиите наизскочиха разни чичаци, които се правеха на рокери. Говореха за техния бунт пречупен през призмата на партията. Музиката им беше някак лошо създадена от бележити автори печелили по три пъти фестивала за политическа песен „Ален мак“. Държанието им беше някак по..