Коментар

Снощи в Кюстендил, в навечерието на Деня на народните будители, казах, че всеки си има личен будител. И дадох пример с кака Стоянка, която, като бях дете, дойдеше ли вкъщи, и почваше да ми чете книги.
Казах и още, че книгите ми са били в един голям плетен панер, който се въртеше, и която книга се падне – тя се четеше.
Тази работа с личните будители е не по-малко важна от тази с „държавните“, с народните будители. Напъвам се много, но все повече губя границата и ми се омешват в едно революционери, възрожденски просветители и учители, борци за каквото си искате, но най-вече за народна свяст.
Народните будители са сигурно нещо като големи небесни тела – слънца, луни, комети. Но на звездното небе трепкат милиарди малки светлинки – ту трепкат, ту се сливат, но няма начин да нямат своето конкретно предназначение. Имат конкретна светеща мисия. Дали светят за нас, хората, или за рибите в реката, или за вратлетата на фиданките, или по перата на щъркелите, или в к..

Постоянно се сблъсквам с българи и българки, които искат само да се действа. Те уж са против Бойко и разбойко и цялата мафия, но де факто повтарят неговата мантра “Работа, работа, работа”.
И как и какво да действаме, питам аз.
Как и какво? Дори и на средно интелигентен човек е ясно вече, че големите приказки за излизане от НАТО, за напускане на ЕС и за спиране на разрухата у нас като цяло са едни големи,но празни приказки.
Колкото и “работа, работа, работа” да се отхвърли днес тя няма да даде никакъв резултат, освен да напълни и без това препълнените банкови сметки на тези политици, които най-много говорят за действия и работа.
Нашият народ днес има нужда от духовно пробуждане, има нужда да поумняване и повишаване на интелекта, а не само от постоянно подобряване на материалното си битие.
Виждаме, че колкото и по-големи да стават доходите, обществото ни нито става по-щастливо, нито по-умно и нормално, а дори напротив.
Да не говорим, че въпреки уж материалното &ld..

Уморените от войната украинци едва ли ще са силно против тя час по-скоро да свършиНито в САЩ, нито в ЕС има политици, които са сигурни, че Украйна ще преживее зимата
От различни източници на Запад и Изток се сипят твърдения, че в Украйна руските войски побеждават убедително, а украинските въоръжени сили (ВСУ) понасят тежки загуби. Продължаването на тази война става все по-малко изгодно дори за САЩ, които досега извличат от нея редица доста сериозни и разностранни ползи.
Съвсем неотдавна за сриването на фронта писа в Bild наблюдателят Юлиан Репке. Същият израз „сриване“ употреби и генералът от ВСУ Дмитрий Марченко, като посочи подробности: голям недостиг на оръжие и боеприпаси, неподготвени попълнения, недостигащи и като количество. Сложи и друг важен акцент: разбалансирано управление. Камък по властта в Киев.
За „мрачната реалност на конфликта и избледнявашите надежди на Киев на фона на отслабване на западната подкрепа“ пише The Washington Post. Както и за персп..

Вотът на 27 октомври е пример как всеки глас има значениеЗа да достигнат до заветните 4% на „Величие“ им трябват още 31 гласа
Всеки глас е важен, това чуват студентите на лекцията относно организацията за произвеждане в избори в България. Отминалите предсрочни парламентарни избори на 27 октомври са пример за значението на всеки глас на гражданите.
Накратко, за партиите и коалициите от партии са гласували общо 2 436 475 български граждани, като в това число не влизат недействителните гласове и вотът „Не подкрепям никого“, които не участват във формирането на окончателните изборни резултати. Следователно 1% от действителните гласове за реални участници е 24 364,75 гласа, а 4% – са 97 459 гласа. Или с 29 повече от резултата на партия „Величие“ (97 438 по данни от сайта на ЦИК). Пресметливи журналисти изчислиха, че 29 гласа обаче не биха стигнали на партията на Ивелин Михайлов, за да получи 4% от общия изборен резултат. Причината е, че при наличието на ..

В VI клас дойде нова учителка по история. Влезе в час, тогава имаше “дежурен”, който казваше: “Клас стани, клас мирно!”, а ние ставахме чинно…
– Здравейте ученици!
– Здраве желаем, другарко Еди Коя Си!
– Седнете.
И другарката Еди Коя Си отваря т.нар “Дневник” и започва по азбучен ред:
– Албена Иванова? – Става Албена, а другарката продължава – Кажете ми Албена, къде сте родена, на коя улица живеете?
Класът вече е в шок, това е първата другарка, която влиза в клас и ни говори на “Вие”.
Албена отговаря:
– Родена съм в София, живея на улица “Галичица”.
– И какво е това “Галичица”?
– Планина.
– Точно така. До планината е Охридското езеро. Там се намира манастирът “Свети Наум”. А Вие, Анелия къде сте родена и на коя улица живеете?
– Родена съм в София, живея на улица “Презвитер Козма”, обаче не знам какво означава името на улицата…
– Презвитер Козма е църковен писател от Хв, написал е “Беседа против богомилите”, за тях ще говорим в следващите часове…
* * *
И така другарката Еди Коя Си..

И един много важен пост. Никой не знае дали и колко севернокорейци има в Курск или в Украйна. Към момента тази тема е Тера инкогнита, включително за западните разузнавания. Южнокорейците са в истерия, Зеленски също, но ми прави впечатление, че и Пентагонът реагира истерично и повтаря непроверена информация. Което означава, че Путин и Кимчик ту ги слагат в един сектор, ту в друг, никой не ги е виждал, но всички твърдят, че са там. Който ги е видял, не се знае какво е станало с него….
Горе долу така стоят нещата с точната информация по темата – има ли севернокорейци по света и у нас? Истерията на Южна Корея достигна връх с изявленията, че тяхната разведка трябва да прати хора в Украйна, за да следят и наблюдават севернокорейците.
Леле мале, сега и южнокорейци ще се появяват в Украйна! Как ще ги различим, не знам….
Анастасия Гешева

Има голямо очарование в това, българи, отишли да гледат разни небостъргачи, молове, бурджове и други чудесии в емирствата, да открият най-неочаквано родни следи в архитектурния модернизъм на градове като Абу Даби и Дубай. Все съм се канил да пиша за това, но пътуванията ми до Обединените арабски емирства (ОАЕ) обикновено са били кратки и делови, та винаги нещо друго е отвличало вниманието ми.
Тъй като вчера кацнах в Абу Даби, а днес от 19 ч. в Генералното консулство на България в Дубай представям “Истории от ръчния багаж”, тия дни ще намеря време да поразгледам малко повече наоколо.
Има 3-4 емблематични сгради в Абу Даби, проектирани и строени от българи през 80-те години на ХХ в. Днес повечето от тях се губят между съвременната инфраструктура, но тъй като са обявени от местните власти за част от културното наследство, запалени любители ходят да ги търсят и фотографират.
Главният автобусен терминал на емиратската столица е най-често фаворитът на тези изследователи и архите..

“Изборната секция представлява някакъв вид магическа работилница, където слугите на партиите превръщат парите в уиски и уискито в гласове.”
Така описва американските избори през 19-и век политологът Ричърд Бенсел в своя книга.
Един интересен случай е как мъж искал да отиде да гласува в Охайо за демократите, обаче прекарал вечерта с група републиканци, които го черпили с уиски цяла вечер. После на сутринта гласувал за “сините момчета”, но всъщност не прочел точно за кого е пуснал глас и републиканец му посочил “правилната” бюлетина…
Друг разказва как републиканец му обещал 5 долара, няколко тухли за комина и сушени ябълки, за да гласува. Накрая получил само малко от ябълките. Това всъщност е било почти нормално – повечето гласове се продавали срещу няколко шота уиски, работа за някой роднина или пари за обувки на децата.
Ние днес в България през 2024 година бяхме свидетели на десетки скандали за купуване на гласове, секции с нарушения, хванати на ..

Две неща ме поразиха днес, в тази хистеричаво-превъзбудена апология на Танатос, в деня на така наречения хелуин. Една майка на главната улица на Пловдив – водеше две момиченца – на около седем и девет годинки. Бях в черни костюми с изрисувани на тях фосфорециращи скелети.
Втората абсолютна простотия бе радостното съобщение, което мернах във ФБ, че някаква библиотека в страната провела празник на деца в подобни костюми на скелети с четене на книжки, на чийто корици имало същите скелети.
Недялко Славов

А сега да си представим:
Избирателна секция.
Вътре – компютър с принтер, един отговорник от държавната администрация и компютърен специалист.
Влиза гражданинът с избирателни права и вади карта / с номер и пин код като банковите/.Карта за участие в избори – издава се еднократно.Ще трябва да има устройство – четец/ специалистите ще кажат какво/, където гражданинът регистрира картата си.Информацията / само относно номер карта и регистрация за гласуване/ незабавно се регистрира в обща база данни при ЦИК и повторна регистрация е невъзможна..Ползата – няма изборен туризъм.
След това гражданинът прави избора си / подобно на машинното гласуване/.Информацията за конкретния избор автоматично се регистрира и в ЦИК, както и в Център за контрол на изборите.Резултатите след всяко гласуване се променят.
В този контролен център има монитори, на които се виждат / и регистрират/ резултатите след всяко гласуване във всяка секция.В центъра присъстват представители на ЦИК и парламентарно представените парт..